Рим беше домакин на първия световен конгрес на Световната асоциация по ноономика – международна научна структура, обединяваща експерти и университети, фокусирани върху иновативната теория за ноономиката. Форумът, проведен в средата на септември 2026 година, премина под надслов „Теория на ноономиката: нова парадигма на цивилизационното развитие“.
Организацията, основана в Милано по-рано през същата година, си поставя амбициозната цел да изследва т.нар. „ноопреход“. Това е концепция за трансформация към общество, в което науката, образованието и технологиите се използват като основни двигатели за социална солидарност и баланс между човека, природата и прогреса.
Философията зад термина „ноономика“
Водещата фигура зад проекта е икономистът Сергей Бодрунов. Според неговата концепция, светът се движи към бъдеще, в което традиционният модел на максимална печалба и непрекъснато потребление ще отстъпи място на „разумните“ потребности. В ноономиката знанието е основният ресурс, а творчеството и обществената отговорност определят посоката на развитие.
Специално внимание на конгреса беше отделено на изкуствения интелект. Учените са категорични: алгоритмите трябва да останат инструмент, който разширява възможностите на човека, без да атрофира критичното му мислене или способността му да създава ново знание.
Международно сътрудничество и нови научни структури
Един от ключовите резултати от форума е партньорството с Университета за мир, създаден под егидата на ООН. Резултатът е сформирането на Институт по ноономика, който ще обедини изследователски и образователни инициативи от целия свят.
В дискусиите взеха участие представители от 35 държави, включително водещи икономисти от САЩ, Китай, Русия и множество европейски държави. Темите обхванаха всичко от глобалното неравенство до бъдещето на труда в епохата на автоматизацията.
Амбиция срещу реалност
Макар ноономиката да предлага завладяваща визия за свят, воден от човешкия потенциал, тя все още остава предимно теоретичен модел. Въпроси като практическото разпределение на ресурсите и баланса между пазарни механизми и държавно управление остават отворени за бъдещи дебати, превръщайки ноономиката в интересна изследователска програма с огромен потенциал за бъдещето.
