Представете си сума от 56,4 милиарда евро. Това е пасивното богатство на българските домакинства, което в момента „спи“ по банковите сметки. Анализът на финтех гиганта Револют разкрива тревожна истина: тази пасивност струва на българите милиарди пропуснати ползи.
Цената на бездействието
Ако тези средства бъдат насочени към диверсифицирани капиталови пазари, икономиката на България би могла да получи инжекция от 4,4 милиарда евро годишен капитал за растеж. На ниво отделно домакинство, това означава потенциална печалба от 786 евро за всеки 10 000 евро спестени средства.
Инфлационният капан
Реалността обаче е по-сурова. Инфлацията действа като невидим данък, който изяжда покупателната способност с около 350 евро годишно за всяка заделена сума от 10 000 евро. България отбелязва най-голямата инфлационна разлика в ЕС – докато средната инфлация е 3,50%, лихвите по депозитите се движат около 1,20%. Резултатът? Дори при заключени сметки, реалната загуба е около 230 евро годишно.
Защо не инвестираме?
Проучването сред над 1000 българи разкрива интересни психологически бариери. Оказва се, че 30% от нас неправилно оценяват реалната възвръщаемост на парите си, а 18% изобщо не осъзнават влиянието на инфлацията. Поразително е, че 73% от спестителите никога не са сменяли банката си, водени от доверие или усещането, че разликите в лихвите са пренебрежими.
Технологичният разброс също играе роля – над половината от потребителите използват множество финансови приложения, което създава хаос и затруднява прехвърлянето на средства за инвестиции.
Пътят към промяната
Въпреки страховете от риск (27%) и липсата на знания (26%), има светлина в края на тунела. Половината от анкетираните заявяват, че биха започнали да инвестират, ако имаха възможност за микроинвестиране с малки суми. Прозрачността относно рисковете и образователните материали в приложенията са ключовите фактори, които биха могли да разбудят „спящите“ милиарди.