Българското овцевъдство и козевъдство, някога стълб на местната икономика и традиционен поминък, днес се сблъскват с тежка криза. Стопаните масово се отказват от животните, притиснати от абсурдна администрация и изкупни цени, които не покриват дори разходите за гориво.
За Красимир Кирилов от Арбанаси краят на пътя дойде след две десетилетия упорит труд. Той признава, че въпреки усилията, не е успял да намери начин този поминък да бъде печеливш. В момента той отглежда крави, но и там перспективите изглеждат тъмни.
Пламен Пенев, ветеринарен лекар и овцевъд от Севлиево, също е принуден да съкрати стадото си от 800 на 600 животни. Основният проблем според него не е само пазарът, но и „документалният ад“. Пенев разказва за четири класьора с дневници, които изискват ежедневно попълване – работа, която той счита за напълно безсмислена и отнемаща ценно време от реалния труд в фермата.
Националната овцевъдна и козевъдна асоциация бие тревога. Според съпредседателя Симеон Караколев, изискванията от различните министерства – Земеделие, Финанси, Околна среда, Вътрешни работи и Труд – се натрупват в десетки страници регулации, които задушават малките и средните стопанства. Резултатът е плашещ: българските животновъди предпочитат да станат берачи на ягоди в Англия, отколкото да се борят с местната бюрокрация.
Статистиката също се променя, но не само заради затварянето на ферми. Асоциацията посочва, че се извършва почистване на т.нар. „виртуални животни“, които са съществували само на хартия, за да се злоупотребява с помощни средства.
Най-тежкият удар обаче идва от цените. В момента един литър качествено овче мляко се изкупува за около 80 цента – сума, която е по-ниска от цената на литър дизелово гориво, необходимо за работата на техниката. Животновъдите настояват за единственото нещо, което може да ги спаси: справедлив пазар и нормални цени за млякото и агнешкото месо.