Българският сектор на плодовете и зеленчуците се намира в критично състояние. Производителите предупреждават, че рискът от масови фалити вече не е просто опасение, а реалност, продиктувана от тежката икономическа среда.
Ловушката на растящите разходи и вноса
Основният удар идва от непрекъснатото поскъпване на торовете, препаратите и горивата. Към това се добавя и острата конкуренция от внесените стоки, които изтласкват местната продукция от пазарите. Ситуацията е толкова тежка, че председателят на Съюза на българските овощари, Николай Колев, споделя, че много стопани вече се предават и изкореняват градините си, за да избегнат още по-големи загуби.
Липсата на преработвателни предприятия допълнително задълбава кризата. Когато свежите плодове не бъдат реализирани веднага, фермерите остават без опции за съхранение или преработка, което води до това част от реколтата просто да остане необрана.
Борба за оцеляване в градините
За да намалят разходите, много производители са принудени да се откажат от наемането на работници и да събират реколтата сами. Този подход обаче е нож с две остриета – макар и да спестяват пари, физическият капацитет на един човек е ограничен, което води до загуби на продукция.
Пазарният парадокс: По-високи цени, по-слабо търсене
Интересен и тревожен феномен се наблюдава на пазарите. Въпреки че реколтата е била обилна, цените на някои плодове са скочили почти двойно. Кунчо Кунчев, управител на общинските пазари в Русе, обяснява, че това е следствие от по-скъпия внос в началото на годината и по-високите производствени разходи за интензивни култури като ябълките.
Парадоксалното е, че по-високите цени, вместо да помогнат на фермерите, отблъскват потребителите. Търсенето през есента е значително по-ниско от очакваното, което създава нов кръг от проблеми. В Русе се забелязва и траен спад в броя на местните производители, които продават собствената си продукция – приходите просто вече не покриват разходите за издръжка на семействата им.