Правителствените прогнози за бюджетния дефицит през 2026 г. може да са значително надреални. Според главния икономист на КНСБ, Любослав Костов, вместо обявените 5,7%, реалната „дупка“ в бюджета вероятно ще бъде около 3,5-3,6%.
Костов поставя под сериозен въпрос сметките на кабинета, подчертавайки, че дори при включване на всички капиталови проекти и плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, цифрите просто не съвпадат с официалните прогнози. Основният въпрос тук е прагматичен: възможно ли е държавата да успее да похарчи 9 милиарда лева за срок от едва пет месеца?
Според анализа на синдиката, истинският проблем не се крие в разходите за пенсии или издръжка, както често се твърди, а в капиталовата програма, където разминаването между планирането и реалното изпълнение е най-голямо. Също така, растящата инфлация, която вече доближава 8%, променя приходната картина и прави първоначалните разчети на Министерството на финансите още по-спорни.
Сред положителните моменти в новия бюджет Костов откройва повишаването на максималния осигурителен доход. Въпреки това, той смята, че стъпката е твърде предпазлива и прагът е трябвало да бъде вдигнат с поне още 100 евро, тъй като от него зависят важни обезщетения за безработица и майчинство.
Относно предложените съкращения в администрацията, КНСБ не отрича нуждата от реформи, но остро критикува бързината на анализа, извършен за четвърти дни. Икономистът призовава тези промени да влязат в сила от 2026 г., след като бъде направен реален анализ. Той също така отхвърля тезата, че държавният сектор е двигател на инфлацията, заявявайки, че 136 хиляди служители не могат да разтърсят икономиката на 3,5 милиона заети.